|
Епидемиология на рака на млечната жлеза Карциномът на млечната жлеза (РМЖ) е най-честият злокачествен тумор при жените у нас и в повечето развити страни (25 % от всички злокачествени новообразования) и е на второ място сред причините за смъртност от онкологични заболявания. Новодиагностицираните случаи са най-много в Северна Америка и Западна Европа (85- 110/100 000) и близо 6 пъти по-малко в повечето азиатски и африкански държави (12 - 17/100 000). За жените на възраст от 40 до 55 години РМЖ е водеща причина за смъртността. Ракът на гърдата се развива при 1 от всеки 8 американки, 1 от 15 западно европейки и 1 от 22 българки. Новодиагностицираните случаи се увеличават в повечето страни със средно 1- 2 % годишно или 1 000 000 жени ежегодно в света развиват РМЖ. Заболеваемостта в България през 1995 г. е 69.68/100 000, а смъртността -27.25/100000. На базата на наблюдаваната заболеваемост в България за периода 1968-1992 г. и прогнозното население за следващите години Л. Христова и кол. (1997) прогнозират, че за периода до 2017 г, в резултат на нарастването на заболеваемостта и застаряването на популацията броят на новодиагностицираните у нас случаи ще се увеличи почти 50 %! Благодарение на по-доброто разбиране на биологията на РМЖ и на резултатите от големи епидемиологични проучвания станаха известни редица фактори, които определят повишен риск от поява на страданието. Етиология и рискови фактори За развитието на РМЖ се допуска влиянието на различни причинители (хормонални, диетични, радиация, вируси и др.), които въздействат чрез различни механизми. Макар, че етиологията на заболяването е все още ненапълно изяснена, могат да се посочат фактори, свързани с повишен риск от развитие на заболяването, някои от тях са: • Възраст. Най-засегната е възрастта от 50 до 70 години Наблюдаван е твърде рядко при млади, неговата честота се увеличава бързо през четвъртото десетилетие от живота и продължава да нараства при 50 и 60-годишните, но с по-бавни темпове . • фамилна обремененост. При 10 до 16 % от новите случаи е налице фамилност за заболяването (майка или сестра). Установено е, че мутациите на гените ВRСА-1, ВRСА-2 и р53 се асоциират с генетична предиспозиция към РМЖ. Генетично обусловен карцином (1-5 % от всички случаи) е налице при млади жени с фамилна анамнеза (няколко родственички, обикновено повече от две), особено и при наличие на друго онкологично заболяване, най-често с овариална локализация (6, 7,15). • Начин на хранене. Системната консумация на алкохол при млади жени, както и приема на голямо количество липиди в храната повишават риска от заболяване. Вероятността от развитие на карцином е относително по-голяма при жени с по-висок ръст и по-голямо телесно тегло. • Хормонални фактори. Удълженото време на експозиция на млечната жлеза към действието на ендогенни или екзогенни естрогени е доказан рисков ендокринен фактор. Така например при жени с по-рано настъпила менструация, късна менопауза или късно първо раждане (след 30 години) съществува повишен риск от развитие на РМЖ. Продължителният (над 10 години) прием на хормонозаместваща терапия след менопауза удвоява риска от заболяване • Йонизиращо лъчение. Чести рентгенови изследвания или лъчелечение при жени до 40-годишна възраст увеличават опасността от РМЖ. • Доброкачествени заболявания с повишен риск за развитие на РМЖ. Пролифериращата мастопатия с атипична (дуктална или лобуларна) епителна хиперплазия се свързва с по-висок (от 4 до 5 пъти) риск от развитие на карцином на млечната жлеза . • Други онкологични заболявания. Доказано е, че жени с предхождащ овариален или ендометриален карцином по-често заболяват от рак на гърдата. РМЖ е и съставна част от някои редки фамилни синдроми. Важно е да се отбележи, че при половината от жените, развили карцином на гърдата не се откриват рискови фактори, което показва, че мерките за предпазване (профилактика) трябва да бъдат насочени не само към групите с повишен риск, а към цялата популация. Профилактика При първичната профилактика се разчита главно на протективният ефект на диетата (по-малко мазнини), ранното забременяване, кърменето . От началото на 90-те години датират опитите за профилактика на заболяването с използването на антиестрогени. По настоящем са в ход големи рандомизирани плацебо-контролирани проучвания в САЩ и Европа с прилагане на Таmохifen при жени с фамилна анамнеза или други рискови фактори. През септември, 1998 г. National Center Institute (NCI) съобщи за намаляване на риска от развитие на инвазивен карцином с 44 % (р<0.00001) в изследваната група, а окончателните резултати за Европа все още не са публикувани. На 23 тия ESMO конгрес в Атина през ноември 1998 г. бяха съобщени първите резултати от многоцентровото изследване, включващо 7704 жени в постменопауза. При проучване влиянието върху остеопорозата след средно 28-месечен прием на антиестрогенния препарат Tamoxifen се отчита 58 % намаляване на риска от развитие на инвазивен РМЖ. Друга потенциална група за химиопрофилактика са ретиноидите, ефектът на които е доказан експериментално при животни . На този етап най-голямо остава значението на т.нар. вторична профилактика чрез отстраняване на пренеоплазиите, открити главно със скринингови програми. |
||