В уводна статия на списание "Science" изявен учен в областта на генната терапия пише, че рискът е присъщ за всеки генетичен експеримент и че смъртните случаи са неизбежно последствие от усилията да се лекуват неспасяеми пациенти. Той твърди, че за да се гарантира безопасността на пациентите, опитите трябва да продължат. Според него една от главните грешки на изследователите е преувеличаването на перспективите на генната терапия и подценяването на рисковете.

В своята уводна статия, появила се на 24 март 2000г., авторът Теодор Фридман- директор на Програма за Човешка Генна Терапия в Калифорнийския университет Сан Диего, засяга някои от принципите, залегнали в основата на генната терапия и дава няколко препоръки за подобряването на този вид проучвания.

Сферата на генната терапия била подложена на крайно критично отношение от страна на обществеността след смъртта на 16 годишен младеж по време на експеримент в Университета на Пенсилвания. Нещастието се случило преди 6 месеца. Оттогава Администрацията за Храни и Лекарства преустановила всички експерименти, свързани с генната терапия в университета, и заедно с Националната Здравна Организация поела инициативата да се засили надзора върху подобни опити.

" За да напредва, човек трябва да се съобразява с границите на познанието и едновременно с това да използва наличната информация, за да смекчи страданието и да продължи да подобрява технологиите.", пише Фридман.

Той смята, че генната терапия не трябва да бъде изоставена заради нейната рискованост. Напротив, учените, занимаващи се с генна терапия, би трябвало да се противопоставят на рисковете и да ги намалят, използвайки мерки като внимателен подбор на пациенти и подобрена регулация на мониторинга на експериментите.

Д-р Малкълм Бренър- вицепрезидент на Американската Асоциация по Генна Терапия се съгласява с препоръките на Фридман, но отбелязва, че те нe са присъщи за генната терапия. Той смята, че правилата, които вече съществуват не би трябвало да се променят. Според него част от проблема е, че генната терапия е представена и натрапена на обществеността като уникална и специфична, а всъщност в соматичната генна терапия (която не засяга гените, предаващи се на следващите поколения) няма нищо необикновено.

Според Фридман единственият и най-добър начин да се защитят пациентите на генната терапия от възможна вреда е " точно и цялостно разкриване на потенциалните рискове и изгоди ". Той предполага, че на неспазването на тази предпазна мярка се дължи смъртта на 18-годишния Джеси Гелзингър през септември 1999г.

Гелзингър починал от остра имунна реакция по време на генната терапия. Неговият баща нямал достатъчни сведения за рисковете и въобще не бил информиран, че на сина му ще бъдат инжектирани 37 трилиона вирусни частици.

Отслабени вируси, съдържащи коригиращи човешки гени, са най- разпространените вирусоносители, използвани в генната терапия.

Според Фридман, дори когато пациентите и техните семейства са добре информирани за възможните рискове от терапията, опасностите често биват засенчени от оптимистичната тенденция на учените да преувеличават възможната полза. Той смята, че учените в областта на генната терапия би трябвало да разкриват своята финансова изгода от експериментите, както пред своите пациенти, така и пред цялата общественост. Поради високата си цена генната терапия става все по-зависима от финансовата подкрепа на фармацевтични и биотехнологически компании. Ако изследователите имат пряк личен паричен интерес от резултатите на дадено изследване, то според Фридман те не би трябвало изобщо да участват в него. Той вярва, че ролята на правителството за контрола на генната терапия също се нуждае от промяна. В това отношение Фридман подкрепя споразумението между Администрацията за Храни и Лекарства и Националната Здравна Организация.