Според ново проучване присъствието на протеин наречен цитокератин в костния мозък на пациенти с карцином на млечната жлеза, се свързва с повишен риск от рецидив. В бъдеще изследването на този протеин би могло да даде на лекарите още един маркер, за това дали тези пациенти се нуждаят от химиотерапия.

Проучването се води от д-р Стивън Браун в Университета"Лудвиг Максимилиан" в Германия. Изследователите са наблюдавали 552 пациента, които са преминали през хирургическо отстраняване на техните тумори, и контролна група от 191 пациента с неканцерогенно заболяване на гърдата като киста или абцес. Търсейки цитокератин в костния мозък, изследователите третират тъкани от костен мозък с моноклонално антитяло, което се свързва с част от протеина. От пациентите с рак на млечната жлеза обикновено не се взима проба от костен мозък. В случая тази процедура е извършена само с изследователска цел.

"Ракът на гърдата е епителен тумор и цитокератините са характерени за епителните клетки и са чужди за костния мозък", обяснява Рой Винер директор на Tulane Cancer Center в Tulane University в New Orleans."Така че присъствието на цитокератин в костния мозък показва, че има чужди епителни клетки в него."

Епителните клетки образуват тъканите, които покриват и предпазват органите, и тяхното присъствие в костния мозък е потенциален индикатор за разпространение на рака.

Само у двама от 191-те пациента от контролната група (1%) било открито присъствие на цитокератин в костния мозък. За разлика от тях в костния мозък на 199 (36%) от 552-та пациента бил открит цитокератин. Броят на цитокератиновите клетки бил правопропорционален на степента на развитие на рака.

Проучването сочи, че откриването на цитокератин в костния мозък още в първоначалната диагноза на рака на млечната жлеза, може да бъде показател за по-нататъшното развитие на заболяването.

Интересно е, че наличието на цитокератин в костния мозък не е свързано с това дали лимфните възли на жената са засегнати от метастази. Изследването на лимфните възли под мишниците е общоприетия от лекарите начин за определяне на състоянието на пациента. Лимфните възли с положителна проба на ракови клетки показват, че ракът се е разпространил и че изгледите за продължително оцеляване са минимални. Въпреки това 40% от жените с метастатични лимфни възли живеят поне 10 години след поставяне на диагнозата, отбелязва д-р Барбара Смит от Massachusetts General Hospital в Бостън . Освен това 20-30% от жените с отрицателни проби също развиват метастатично заболяване.

Вайнер твърди, че изследването на лимфните възли е несъвършено средство за прогнозиране. Той залага на откриването на колкото се може повече значителни прогностични фактори. Товя проучване отразява стремежа на учените да утвърдят по-сигурни фактори за прогноза, за да могат по-лесно да индивидуализират раковото лечение.

Жените с отрицателна проба на лимфните възли,но с положителна проба на цитокератин в клетките на костния мозък и тези с метастатични лимфните възли са приблизително равни на брой, пише Смит.

Авторите на проучването заявяват, че пациентките с неметастатични лимфни възли, но с положително присъствие на цитокератин оцеляват също толкова дълго, колкото и тези с метастатични лимфни възли и отрицателно съдържание на цитокератин. Те заключили, че ракът на гърдата може да метастазира по два различни начина- чрез лимфните възли и чрез костния мозък.

Теоретично, рискът от рецидив сред тези, чиито лимфни възли са неметастатични, а присъствието на цитокератин в костния мозък е положително, може да се окаже значителна причина за пациентите да се подложат на химиотерапия. Но авторите на проучването предупреждават, че няма достатъчно налична информация, която да потвърди това.

Д-р Дътчер се съгласява, че резултатите от проучванията са доста убедителни, но смята, че все още е рано да се правят категорични изводи и да се прилагат на практика новите методи.

Според д-р Вайнер тестуването за цитокератин може да увеличи процента на жените- кандидатки за систематична терапия. "От друга страна тестуването на клетките на костния мозък би могло да спести ненужната терапия", отбелязва д-р Дътчер. Тя твърди, че много пациентки с неметастатичен рак на млечната жлеза се подлагат на химиотерапия след операция, базирана на размерите на тумора или на хистологията (вида на раковите клетки, наблюдавани под микроскоп).

Жените с неметастатични лимфни възли и без открит цитокератин в клетките на костния мозък вероятно не се нуждаят от химиотерапия. В това проучване 99% от тях живеят без да развият заболяване.

" Лечението на пациентите с малки тумори ( по-малки от 0,5 см в диаметър) е под въпрос, тъй като прогноза та за 95% от тях е дълго оцеляване без развиване на метастатично заболяване.", казва д-р Дътчер. " Прсъствието на цитокератин в клетките на костния мозък на тази група пациенти трябва да се тълкува предпазливо."