A, B, C на Онкологията

1.Туморни маркери

Въведение

Определение

Качества на туморните маркери

Препопръчвани схеми за изследване на туморни маркери

Най-често използувани в клиничната практика туморни маркери:

Широкоизполвани в онкологичната практика туморни маркери

Туморни маркери

Въведение

Към края на двадесетия- век всеки четвърти възрастен човек в Европа и Северна Америка завършва живота си като раково болен. Огромни са усилията на учени от много страни да бъде създаден диагностичен способ, който да открива раковите заболявания в ранен стадий, когато може да бъде осъществено най-добре ефективно лечение. Рожба на тези усилия през последните четиридесет години са т. нар. туморни маркери. Касае се за гликопротеини, които се образуват. респективно експресират в туморните клетки в много по-голямо количество отколкото в други нормални клетки.

Определение

В широкия смисъл на понятието туморен маркер е всеки показател, чиято концентрация може да се повиши при наличие на неопластичен процес в организма. В този смисъл класически туморни маркери са, напр. скоростта на утаяване на еритроцитите и лактатдехидрогеназата. Такива маркери се повишават и при възпалителни или некротични процеси - т.е. са много неспесифични за неопластично заболяване. В тесния смисъл туморните маркери са макромолекули, чието образуване и нарастване на концентрацията в организма по някакъв начин са свързани с възникването и разпостранението на злокачествени тумори. Те могат да бъдат свързани с клетъчната мембрана и да бъдат изследвани с хистохимични способи или да се синтезират и екскретират от туморната тъкан, да се освобождават при разпад на тази тъкан или да се образуват от други клетки под влияние на туморния растеж, като се отделят в телесните течности и да се определят там. Тази група туморни маркери, които се изследват в кръвен серум или урина са обект на по-нататъшно обсъждане.

Качества на туморните маркери

От идеална гледна точка "идеалният туморен маркер" трябва да притежава следните качества:

Не е открит туморен маркер, който напълно да отговаря на тези изисквания. В хода на хроничен възпалителен или некротичен процес се образуват променени клетки, които образуват туморни маркери. Здравият организъм ги различава като ”не свои" и ги елиминира. Това води до временно повишаване на стойностите на туморния маркер в серума. Леко повишените стойности на туморен маркер могат да отразяват неспесифичност - напр. при доброкачествени заболявания. Категорично рязко повишените стойности - 4-5 пъти и повече от разграничителната стойност говорят за значителна величина на туморната маса в организъма. Системното нарастване на туморния маркер при повторни изследвания - говори за нарастване на туморната маса и има неблагоприятна прогноза.

Практически няма туморен маркер, който да бъде напълно органно спесифичен. Това не означава, че няма туморен маркер, който най-често се повишава при неопластичен процес в определен орган. По тази причина най-често за всяка органна локализация се препоръчва първоначално изследване на 2 различни туморни маркера (на първи и втори избор) и при по- нататъшно проследяване на болния, подбор на един от тях, който следва да бъде проследяван.

Трябва да се отбележи, че има болни с напреднал стадий на раковото заболяване, при които не се намират повишени стойности на туморния маркер. Освен това величината на методична грешка при един имуноензимен способ е от порядъка на 5-8%. От това следва, че изследването на туморните маркери не може да се използува за поставяне на диагноза самостоятелно, или да служи за скрининг за ранно откриване на туморни заболявания, но в комплекса на всички останали изследвания имат важно прогностично значение. Също така в процеса на лечение и проследяване на болния, те могат да имат решаващо значение. Най-ефективно е приложението на туморните маркери при проследяване ефекта от провежданото хирургично, лъче- или химиолечение.

Препопръчвани схеми за изследване на туморни маркери

По принцип при болни с доказано неопластично заболяване е оправдано първото изследване на туморни маркери да бъде осъществено преди провеждане на хирургичното лечение. Това изяснява подходящия маркер, който ще бъде проследяван по-нататък при системното лечение на болния и създава възможност при повторно изследване на маркера след 15-20 дни (полуживотът на болшинството туморни маркери в кръвта е 5-10 дни) да се прецени радикалността на операцията. При нормализиране на стойностите с голяма вероятност може да се приеме, че е елиминирана секретиращата маркера туморна маса. През първата и втората година след операцията най-често се препоръчва 3-4 кратно изследване на маркера.

Проследяването му преди и след курс химио- или лъчелечение дава възможност за преценка на повлияването на наличната маса на туморната тъкан от лечебния процес.

При "мониторирането" на терапията на онкоболните туморните маркери имат своето доказано място. Те подпомагат променянето на неефективни лечебни схеми или дават информация за необходимостта от нови (други) терапевтични подходи по рано от другите диагностични способи. Не рядко повишените стойности на туморния маркер могат да бъдат установени 5-6 месеца преди напр. ехографията да долови чернодробни метастази.

Най-често използувани в клиничната практика туморни маркери

AFP е гликопротеин. Един от първите туморни маркери. Открит е в фетален серум през 1956г., а описан като туморно асоцииран белтък през 1964г. от Татаринов. Във човешкия фетус се синтезира предимно в черния дроб и жлъчния сак. Достига най-високи стойности през 13-тата седмица на бременноста. Като туморен маркер има най-голямо значение при диагностицирането и проследяването на ефекта от лечението на първичния хепатоцелуларен карцином. При 90% от болните с първичен хепатоцелуларен карцином се установяват рязко повишени стойности на AFP. Обичайни са стойности надвишаващи от 100 до 1000 пъти горната референтна граница. Повишени стойности на AFP се установяват и при герминативни тумори на тестесите и по рядко на овариите. При половината до две трети от несеминомните тумори на тестисите има повишени стойности на AFP. При тези тумори е оправдано успоредно изследване на хорионгонадотропин (ЧХГ) доколкото често двата маркера са положителни.

При болни с холангиоцелуларен първичен карцином на черния дроб и със семином на тестиса по правило AFP е с нормални стойности. Доброкачествени заболявания, при които могат да се установят умерено повишени стойности на AFP са хепатити, чернодробна цироза, полипоза на дебелото черво и болестта на Crohn.

По време на бременност има умерено повишени стойности на AFP в кръвта на майката. Рязко повишени стойности са израз на сериозни увреждания на плода.

Биологичния живот на AFP е 5-6 дни.

CA 15-3 е гликопротеин с високо съдържание на въглехидратни съставки.

Повишени стойности се установяват при различни проучвания в от 70-90% от жените с метастазирал карцином на млечната жлеза, но само при 40-50% у тези с ранен стадий на заболяването. Има съобщения, че са регистрирани повишени стойности на CA 15-3 у болни с метастатичен карцином на млечната жлеза повече от година преди те да бъдат доказани с други способи.

Леко до умерено повишени стойности на CA 15-3 могат да бъдат открити макар и много рядко и при болни с "доброкачестваени" заболявания - чернодробна цироза, хепатити, заболявания на яйчника, мастопатия и др.

Въглехидратен (карциномен) антиген 19-9 (CA 19-9)

CA 19-9 е високомолекулярен муцин изолиран от клетки на колоректален карцином. Изолира се от фетални епители на дебелото черво.

Понастоящем CA 19-9 се използува при проследяване на ефекта от лечението при болни с колоректален карцином и карцином на панкреаса. Повишени стойности могат да бъдат установени при болни с карцином на стомаха или на жлъчните пътища.

Леко до умерено повишени стойности на CA 19-9 се установяват при болни с хепатит, холангити, панкреатити и ревматоиден артрит.

Карциномен антиген 125 (CA 125)

CA 125 е гликопротеин, намиращ се в фетални епители. Повишени стойности се намират при 55 до 90% от болните с яйчников карцином. Приема се, че маркерът корелира с наличната в организма на болната туморна маса при недиференциран карцином и кистозен аденокарциноми на яйчника.

Леко повишени стойности на CA 125 са установени и при болни с ендометриоза, доброкачествени заболявания на млечната жлеза, на панкреаса, перитонит, чернодробна цироза и др.

Карциноембрионален антиген (CEA)

Първият навлезъл в клиничната практика туморен маркер е описан от Gold и Freedman през 1965г. Намира се в относително висока концентрация в тъканите на храносмилателен тракт на човешкия фетус.

През последните години CEA все по-малко се използува като средство за проследяване на ефекта на лечението на онкологично болните. Причина за това е на първо място неспесифичността на този показател. Повишени стойности на CEA могат да бъдат установени при болни с колоректален карцином, карцином на стомаха, на панкреаса, млечната жлеза, черния дроб, бронхиален карцином, карцином на щитовидната жлеза, лимфоми и пр. Поради това в онкологичната практика CEA се изполува предимно като туморен маркер за избор на второ място - когато не се установи повишена стойност при считания за "оптимален" маркер.

Неспесифично повишаване на стойностите на CEA при немалигнени заболявания има често при хронични заболявания на храносмилателната система - хепатити, чернодробна цироза, панкреатити, при хронични бронхити. Важно е да се помни, че леко повишени стойности (до около двукратно спрямо горната референтна граница) се наблюдават при пушачи.

Простатноспесифичен антиген (PSA)

PSA е гликопротеин. Образува се само в простатна тъкан. Касае се за маркер, който е органно спесифичен, но не и туморно спесифичен. Ползува се за проследяване хода на лечението у болни с карцином на простатата. Повишен е при около половината болни в ранен стадий на заболяването и в повече от три четвърти при такива с напреднал простатен карцином. Успешно е прилаган при пресяващи проучвания у мъже над 55 годишна възраст.

Повишени стойности на PSA могат да бъдат установени при около 30% от болните с простатна хипертрофия.

Сквамоцелуларен карциномен антиген (SCC)

SCC е гликопротеин, който е изолиран от клетки на сквамоцелуларен карцином на шийката на матката.

Повишени стойности на SCC се установяват при половината до 80% от болните с цервикален карцином. Повишени стойности може да има и при болни с плоскоклетъчен карцином на бронхите, на езика, хранопровода или ануса. Не спесифично повишени стойности се откриват при болни с хронична бъбречна или чернодробна недостатъчност. Съвсем леко повишени стойности могат да бъдат установени при болни с други гинекологични заболявания.

Широкоизполвани в онкологичната практика туморни маркери