Открит е маркер за увеличен риск от рак на гърдата

Жени с бенигнени заболявания на гърдата, чиито клетки са загубили способността да "чуват" сигналите, които ги инструктират да не се делят, са с увеличен риск от по- късно развитие на рак на гърдата.

В едно от последните издания на Journal of the National Cancer Institute, според научен доклад се доказва, че редукцията на експресията на рецептора на трансформиращия растежен фактор бета (TGFb) води до ранна прогресия от хиперплазия до малигнизация при някои жени.

"Това е първият път, когато ние намираме вероятно свидетелство за биологичен маркер за увеличен риск от рак на гърдата при жени с бенигнени заболявания на гърдата", казва Уилям Дюпон, професор по превантивна медицина от Вандербург.

Лабораторен тест за определяне равнището на експресия на този рецептор би могло да се изполва в бъдеще да успокои жените с невисок риск или да има водещо място в скрининга и превантивните мерки при жените с повишен риск, казва Дюпон. В добавка, предполага нов подход на учените за изследване при развитието на превантивните стратегии.

TGFb е мощен регулатор на клетъчния растеж , чиято работа е да инструктира клетките да не се делят. Клетките " чуват" този сигнал през TGFb тип II рецептор, върху който TGFb се включва преди да изпрати инструкции до клетъчното ядро.

Това изследване се основава на повече от двадесет години работа на Дюпон, Д-р Дейвит Пейдж, и техните колеги с група от близо 10 000 жени, на които е взета биопсия в връзка доброкачествени заболявания на гърдата в три Нешвилски болници за 30 годишен период.

Чрез анализите включени в the Nashville Breast Study Cohort - най голямото изследване от този род, този изследователски екип допринася много за разбирането и дефинирането на бенигнините заболявания на гърдата.

" Ние установихме, че има различни типове на бенигнени заболявания на гърдата, с различно ниво на риск" - казва Дюпон. "По - голямата част от жените , които са били подложени на биопсия по повод бенигнено заболяване на гърдата, около 70%, имат непролиферативна мастопатия, което не е свързано с никаква степен на риск от рак. По- малко, около 4%, имат 4-5 пъти по голям риск, докато останалите имат само малка степен на риск."

Досега, индикатори за риск от рак на гърдата се базираха на хистологията - как изглеждат клетките под микроскоп от гледище на форма, размер, подреждане и т.н. Няколко, така наречени молекулярни маркери - абнормална експресия на особени туморносвързани антигени като p53 или HER-2/neu, например биха могли да помогнат, за да предскажат прогнозата на пациентите с добре установени заболявания на гърдата.

Последните разработки се фокусират за диференцирането на риска между жени с еднаква диагноза на бенигнени заболявания на гърдата, базирани на хистологията.

" Намирането на молекулярен маркер за риска при жените, които още са много далече от развитието на рак на гърдата беше трудно" - казва Дюпон. "Ракът на гърдата е заболяване с много дълга памет. Неща които са се случили в първите десетилетия от живота на жената - дата на първа менструация, възрастта на първата бременност - могат да имат ефект за риска от развитие на рак на млечната жлеза десетилетия по късно. Има неща случили се в клетката за дълъг период от време и би било добре да се знае кои са те".

Учените идентифицират 54 жени в тази група, чиито биопсии проведени между 1965-1978, откриват епителиална хиперплазия с липсваща атипия и които по късно развиват рак на гърдата.

Изследователите са анализирали тъкани, премахнати във времето на всяка първоначална биопсия с антитяло за TGFb тип II рецептор. Този тест предизвиква "кафяви петна" в клетките, в които този рецептор е активен (експресиран).

При анализирането на експресията на TGFb рецептора и евентуалното развитие на инвазивен рак на гърдата, изследователите открили, че колкото по-малко от клетките могат да доловят TGFb сигнали, толкова по- голям е рискът от рак. В случаи, когато рецепторът се експресира в по - малко от 25% от клетките, рискът от рак е три пъти по-голям в сравнение с тези, при които рецепторът се експресира в над 75% от клетките.

Тези познания ни дават право да отделим група пациентки с пролиферативна мастопатия с повишен риск, при които регулярната мамография и честите контролни прегледи са задължителни спрямо група с нисък риск. Това добавя допълнителна информация на клиницистите, която би могла да има решаващо значение при разработването на профилактични мерки срещу ракът на млечната жлеза.

back